Звъни ми телефона - някой ми казва, че трябва да намеря тате и той да отнесе лимони в болницата, състоянието на баба се е влошило. Спя в една стая с дядо - той се буди и пита какво става. Казвам му, а той ми пояснява, че баба е с рак на стомаха и да помоля лекарите да й сложат повече морфин, за да не се мъчи.
Обаждам се на татко да го питам къде е - при някаква жена го намирам и той ми казва че няма да отиде, защото баба е много болна и не може да яде и без това. Тръгвам към болницата сама - в отделението мама е мед сестра. Питам я къде е баба, а тя не иска да ми каже и увърта. Накрая изкопчвам номера на стаята и отивам. Лимоните са под формата на две таблетки. Отварям вратата и виждам и стая с около 30 души покрити плътно, лежащи на една страна. виждат им се само лицата, но са деформирани. Това е стаята за тези, които чакат смъртта. Всичко е бяло. Обикалям, разглеждам лицата, викам, но не намирам баба.
Връщам се при мама и я моля горещо да ми покаже точно къде е баба, на кой номер легло е. Мама казва, че не може да направи това и ме праща при дежурния лекар. Влизам в нова стая и с тих, но твърд глас питам на кое легло лежи баба. Лекарят не иска да ми отговори, но аз съм настойчива. Тогава той се обръща към мен и ме пита дали наистина искам да видя умиращ човек, че това е грозно. А аз му казвам, че някой трябва да я погали в този момент, да й изпее Харе Кришна и почвам да пея насън...
Обаждам се на татко да го питам къде е - при някаква жена го намирам и той ми казва че няма да отиде, защото баба е много болна и не може да яде и без това. Тръгвам към болницата сама - в отделението мама е мед сестра. Питам я къде е баба, а тя не иска да ми каже и увърта. Накрая изкопчвам номера на стаята и отивам. Лимоните са под формата на две таблетки. Отварям вратата и виждам и стая с около 30 души покрити плътно, лежащи на една страна. виждат им се само лицата, но са деформирани. Това е стаята за тези, които чакат смъртта. Всичко е бяло. Обикалям, разглеждам лицата, викам, но не намирам баба.
Връщам се при мама и я моля горещо да ми покаже точно къде е баба, на кой номер легло е. Мама казва, че не може да направи това и ме праща при дежурния лекар. Влизам в нова стая и с тих, но твърд глас питам на кое легло лежи баба. Лекарят не иска да ми отговори, но аз съм настойчива. Тогава той се обръща към мен и ме пита дали наистина искам да видя умиращ човек, че това е грозно. А аз му казвам, че някой трябва да я погали в този момент, да й изпее Харе Кришна и почвам да пея насън...
