Проправям си път към аудиторията, където Професорът изнася лекция. Опитвам се да прескоча заскрежена телена ограда и точно, когато се оплитам се появява жена - омайна, с елфическа аура, без възраст. Кани ме в дома зад мрежата и ме черпи с купичка кисело мляко. Обстановката е странна - многослойна и терасирана (нексус), полегнала на най-горното ниво стопанката разпръсква омая. Аз обаче разсипвам от млякото на пода, опитвам се да го събера. А то се надига и увеличава обема си. Търкам ли, търкам. Накрая успявам да тръгна към аулата. Жената ми дава конкретни указания как да стигна.
Първата стъпка е да се спусна покрай плувните басейни. Летя на дупе покрай водата и се приземявам на входа за Математическия факултет. Бързам все така за лекцията. Вече съм в аулата и намирам място в горните редове. Но там има намусени, сърдити и шумни жени. Нищо не чувам и се вбесявам. Правя им забележка да са по-тихи, а те сърдито се сопват. Тегля им една каруцарска и слизам към първите редове, за да чуя какво казва Професора. Точно се концентрирам и се появява клоун, нелепо облечен в костюм на Доналд Дък. Вдига шум и прави нелепи циркаджийски номера. Вбесена му казвам да се разкара, но не! Изведнъж хората от първите редици затварят вратите и отцепват зоната. А Професора невъзмутим в своя стъклен буркан говори ли, говори. Клоунът вади от пазвата си самоделен експлозив и аз скачам отгоре му, крещейки: "АТЕНТАТ! ТОВА Е АТЕНТАТ!" Чувам как залата се раздвижва, но уви. Бомбата е хвърлена и аз подритвайки се опитвам да я отдалеча от Професора. Който говори ли, говори...
Първата стъпка е да се спусна покрай плувните басейни. Летя на дупе покрай водата и се приземявам на входа за Математическия факултет. Бързам все така за лекцията. Вече съм в аулата и намирам място в горните редове. Но там има намусени, сърдити и шумни жени. Нищо не чувам и се вбесявам. Правя им забележка да са по-тихи, а те сърдито се сопват. Тегля им една каруцарска и слизам към първите редове, за да чуя какво казва Професора. Точно се концентрирам и се появява клоун, нелепо облечен в костюм на Доналд Дък. Вдига шум и прави нелепи циркаджийски номера. Вбесена му казвам да се разкара, но не! Изведнъж хората от първите редици затварят вратите и отцепват зоната. А Професора невъзмутим в своя стъклен буркан говори ли, говори. Клоунът вади от пазвата си самоделен експлозив и аз скачам отгоре му, крещейки: "АТЕНТАТ! ТОВА Е АТЕНТАТ!" Чувам как залата се раздвижва, но уви. Бомбата е хвърлена и аз подритвайки се опитвам да я отдалеча от Професора. Който говори ли, говори...
