Озовавам се в ситуация, в която жена в бяло с лист и молив в ръка се обръща към мен с думите:
- Назови Го по име!
- Той няма име. Бог е един. - твърда съм аз.
- За да минеш от другата страна, трябва да го назовеш. - в гласа й няма капка съмнение, че точно това се изисква от мен.
- Пишете тогава ... Аллах.
И виждам как на хартията се появява името Му.
