Късна есен е. В махала с къщи съм. Виждам малка сграда с млечно-бяла фасада от опушено стъкло. Свети. Примамва ме. Влизам. В магазин съм. Зад щанда има елф. Мъж.
- What is this place? - питам.
Разговорът продължава на английски. Оказва се, че съм в специален магазин. Румънски. Започвам да разглеждам какво има по рафтовете. Държа в ръцете си купа - стъклена отвътре, а отвън - ах...съвършенство. Стъклен прах, примесен със сребърни отблясъци. Усещам текстурата му и противно на здравия разум не се разпада като го докосвам. Виждам, че е намалена и искам да я купя. Анализирам предназначението й - липсва. Просто прекрасен стъклен предмет.
Връщам се при щанда. Елфът го няма. Стои жена и ме пита какво искам.
- Аз просто видях магазина и влязох. Гледам. - смутено се обяснявам.
- Виждам, че не си от тази земя. - казва.
Тогава я виждам. Сребърна гривна, плетка сякаш е от драконови люспи. Неземена ювелирност. Всеки сегмент има по малко камъче. Среброто е матово, млечно. Омагьосана съм. Слагам я на ръката си и тя се намества по китката ми. Искам да я купя!
И разбирам, че имам само един лев. Картата е в къщи. Започвам да умолявам да ми я запазят и да я капарирам с левчето в джоба си.
Искам да отида пак там!
