Подлезът при спортната палата е затворен за свободно преминаване. Има строго охраняван полицейски пункт. Проверяват ме. Вместо лична карта нося свидетелство за раждане - на хартия, с много лепенки и знаци за идентификация. Полицаят ми свети с фенерче в очите. Притеснявам се. Знам, че съм чиста и същевременно не съм спокойна. Наоколо има и други полицаи. Гледат ме.
Проверяващият се навежда бавно към мен и ме пита:
- Има ли нередност, за която искате да съобщите?
- Да. Баба и дядо починаха в един и същи ден.
Полицаят ми връща свидетелството и ме пуска.
Бабите имат още дни.
