Със сгъваема количка съм и бебе. В Париж. Много е топло. Аз бутам бебето и бързам. По широка алея вървим, то се вози и кротува. Спирам да видя дали е добре. Мокро е! Цялото е плувнало в пот. Нямам резервни дрехи. Изпадам в паника, защото знам, че ще настине и ще умре!
На гърба си нося подвижен щанд за вестници. Млад мъж си купува един. Аз продължавам напред.
На автогарата сме. Имаме среща с тебе. Само, че вместо автобуси има перони. И бързащи хора. Негри. Късно е. Скоро няма да сме в безопасност. Връщам се по същия път. Познавам само една автобусна линия в града - 85. И само един маршрут - този, по който вървя. Количката е под мишницата ми. Бебето е като пакет. Усмихва се.
