Моето момиче е дошло в съня ми. Возим се в междуградски автобус, тя е в скута ми, добре затворена в чанта. Пристигаме, аз се прибирам в нещо, наречено мой дом. Таван. Влизам и се сещам, че съм забравила чантата с Мери! Изпадам в паника, че някой ще намери я и ще реши да провери какво има вътре. Тогава тя ще избяга. С ужас отивам на автогарата, но там не знаят нищо.
Обаждат се да ми кажат, че чантата е намерена и че котката е вътре. Хуквам към мястото. Човек ми посочва една врата с думите " Ето там е". Озовавам се на поле пълно с черни котки. Започвам да я търся. Приличат си. Тогава тя се изтяга по гръб и аз познавам плешивия й корем. Клякам и я взимам на ръце. Притискам я.
Липсваш ми, Мерко...
