пътувам към дядо и баба, за да им отнеса храна. с мен е другата ми баба. грее слънце. седим на терасата. баба отказва да ги поздрави. аз влизам в стаята. баба е на леглото на дядо. целува ме. мисли, че жената отвън е досадна комшийка. пояснявам, че това е другата ми баба. тя все пак се показва, помахвайки през прозореца. червената й коса свети като ореол на слънцето. тръгва си.
появява се дядо. седим тримата край печката и говорим. дядо е много болен. баба се притеснява за него. храни се от това, което съм донесла. чувства се по-добре. пита за мама. чертае ми графика на взаимноотношенията. казва, че мама е оставила незатворена врата, като е отказала да дойде на погребението му. мълча.
навън вече има сняг. аз трябва да взема някаква количка и да я пренеса до центъра на града. количката е зарита в снега - не се помръдва. едва-едва копаем. около мен е някой, който ми помага. не виждам лицето му.
заспивам от умора. будя се на ледената земя. край мен има огън, но съм далече от него. вкочанявам се. викам за помощ. другият човек ме събужда и се местя на топло.
