гробът на дядо е отворен. около него има пръст. вместо в ковчег, тялото му е в черен найлон. викам с глас татко, да дойде и да го зарие. не разбирам кой и защо го е направил. виждам след малко дядо да лежи под покрова и да се обръща.
милвам го по главата и му казвам:
- време е да спиш.
