вървя с мама. небето е безкрайно и синьо. изведнъж се появява гигантска сянка на черна птица.
- да бягаме! - мама пищи, а аз хипнотизирано гледам как прицата се спуска. не се помествам. отварям уста и я поглъщам.
вътре в мен е, размножила се е на хиляди малки черни балони, които се опитвам да спускам.
дали не отидох твърде далеч...
