тате е задъхан, тича към мен. гара с много перони. изпускаме влака. гледам го как се отдалечава и изчезва в ръждивата реалност. тръгваме да търсим такси. моли ме да изпълня няколко заръки. action w/o memories. после и жена му влиза в кадър. говорим. семейство сме.
събуждам се и сякаш мозъкът ми е пастетизиран от натрапчивата паралелност на съня.
