четвъртък, 27 ноември 2008 г.

моята сянка

чувам стъпки. знам, че вратата е отворена и някой е влязъл. събуждам се, макар и още спейки. страх ме е. чувам как дъските скърцат. както мъртвите ходят при посещенията си на земята. пищя в златно. без звук. разпознавам ходещия човек - това съм аз. ужас!